3-те неща в НЛП, които “интелигентните” роботи никога няма да разберат

(статията е публикувана за пръв път в www.inspirelearning.net – 21 Февруари 2011 г.)

НЛП или невро-лингвистичното програмиране е особен вид “програмиране”…

Не оставяйте сложното име да ви обърка!

Става въпрос за нещо много просто…

Става въпрос за ефективност в комуникацията.

… за колекциониране на успешни алгоритми (модели) за справяне с възможно най-широк спектър от ситуации.

… за сетивна бдителност, ментална гъвкавост и непрекъснато усилие за личностно усъвършенстване…

С оглед постигането на тези цели, НЛП се опитва да обобщи и систематизира най-доброто в приложната психология, използвайки като основни критерии за подбор ефективността и практическата приложимост.

И макар да е обозначено като вид “програмиране”, НЛП остава недостъпно за роботите…

Причините за това са най-малкото три:

1. Роботите нямат подсъзнание!

Съществуват различни подходи при опитите за създаване на интелигентните робот. Във всички случаи обаче се залага на идеята за симулираното (”синтетичното”) съзнание – създаването на интелигентен робот, който “съзнателно” анализира средата, в която функционира и реагира на промените в нея по логичен и поради това предвидим за човека начин. Съзнанието обаче е само малко островче, клатушкащо се на повърхността на огромния океан на човешката ирационалност. Въпросът “какво става под повърхността и как то да бъде пресъздадено в програмен код?” е въпрос, който прави роботиката безпомощна.

Ирационалното в човешката психика не може да бъде програмирано. Едновременно с това е разпознаваемо (а не проста случайност) и управлявано (а не просто хаос) от свои собствени правила и закони.

И тъй като НЛП разчита основно на ресурсите на подсъзнанието – несъзнателните емоции и мисли на човека, в тази си част то ще остане недостъпно за роботите…

2. Роботите не боравят с метафори!

Метафората e най-краткият път до невидимото решение на препречилия хоризонта на погледа ни проблем.

Метафората е мостът, който свързва ресурсите на човешкото подсъзнание със съзнателния контрол за използването им при постигането на желания резултат.

Нека направим един експеримент.

Как според Вас един робот би разбрал следната приказка:

Двама съпрузи живеели заедно спокойно и щастливо докато в семейството не се настанил един неочакван въпрос. Докато си почивал една вечер мъжът си помислил: “Аз наистина обичам много жена си, но … повече обичам себе си”. И тъй като бил свикнал да споделя всяка своя мисъл със своята половинка, той споделил и тази. Като я чула, жената първоначално решила да се разсърди, но след като се поразмислила малко също заявила: “И аз те обичам много, но аз също обичам себе си повече!” Разтревожени от тези плашещи констатации, съпрузите решили да попитат най-просветления духовник в селото какво да правят със своя брак и да продължават ли да живеят заедно, след като всеки един от тях обича себе си повече от другия.

След като изслушал обясненията им, духовникът ги погледнал, въздъхнал и казал:

“Вижте, мои деца… Аз ви обичам от цялото си сърце и бих дал всичко за вас, но … най-много обичам себе си”.

След разказването на подобна история са възможни са следните напълно логични въпроси (въпроси, които би задал и един робот):

- Защо духовникът не е отговорил на поставения му въпрос, а е сменил темата? 

- С отговора си духовникът не се ли е превърнал в част от проблема (и той “обича най-много себе си), а не от решението (”какво да правим”)?

- Защо не бъде потърсен духовник “извън селото”, след като попитаният явно също се сблъсква с проблема на съпрузите?

А най-естественият въпрос в НЛП би бил:

“Какво лошо всъщност има в това да обичаш най-много себе си…”

3. Роботите не могат да работят с повече от една “истини”!

Светът на човека е свят на противоречия. Всеки ден се сблъскваме с огромно количество противоречия. Бърз пример: знак “Спирането забранено” и под него три коли спрени една върху друга. Или по-сериозното: “Нямам пари за обучението на детето, което толкова много обичам (!), но няма как да не давам 10 лева на ден за цигари (!!!)…”

В този свят роботите са обречени!

Изкуственият интелект предполага прилагащи се правила. Предполага и вторични (санкционни) правила, които да се прилагат, когато не са приложени основните правила. И метасанкционни правила – които да бъдат приложени при неприлагане на санкционните правила … И т. н., и т. н. Всяко противоречие се ангажира в логическа верига, която има за цел да го преодолее и “систематизира”…

Някъде в този процес на “логомелачка” изкуственият интелект окончателно изгубва връзката си с човека и със силата на неговата емоция. Ние сме емоционални същества и емоциите ни са определящи. Истината е и емоционално състояние, което трудно може да бъде разбрано рационално…

Една от основните концепции в НЛП е тази за субективния характер на истината. Както се посочва в една нашумяла напоследък реклама: “Истината е въпрос на гледна точка”. Събирането на “всички гледни точки” е може би най-близо до желанието за постигане на “социална истина“…

Всеки човек се бори за своята истина. Всеки човек живее в своя субективен свят – свят на метафори, емоции и противоречия! Свят, който не винаги е гостоприемен за въпросите на логиката. Свят, в който много често използваме рационалното, за да рационализираме ирационалното, а желанията ни стават ясни едва когато ирационализираме рационалното…

Това е светът на НЛП!

Къде в този свят ще живеят “интелигентните” роботи?

Related posts: