„Плацебо“ НЛП

Защо “плацебо”?

Когато по един или друг повод съм представял НЛП и неговите “убеждения”, съм се сблъсквал със следните две повтарящи се реакции:

- голям ентусиазъм с огромни очаквания за бърз, почти незабавен ефект във всички сфери на дейност (последван от разочарование, отдръпване и осъждане на методите на НЛП) или

- недоверие и скептицизъм, провокирани от “нереалистичните обещания”, давани от името на НЛП (последвани от избягване, критикуване и различни форми на защита спрямо агресивната “пропаганда”, осъществявана от настоятелни НЛП-апологети ).

И двете реакции са напълно естествени и за тях има едно просто обяснение:

НЛП не е панацея, НЛП не е готово решение, НЛП не е някакъв психологически имплант, който започва да функционира вместо нас веднага след поставянето му на мястото, в което изпитваме затруднения…

Както всяко знание, НЛП изисква продължително съучастие, непрекъснато усилие и систематично усвояване на определена последователност от знания, техники, умения и модели на поведение. НЛП е процес, който отнема време. НЛП е непрекъсната промяна, резултат от откриването на различни пластове в знанието ни за едно и също нещо.

Тръгвайки от стартовата позиция на бързия успех, рискуваме да получим единствено временен “положителен” ефект, дължащ се на нашето очакване и на първоначалната ни вяра във “невероятните възможности на НЛП”. Ако обаче искаме да работим със същностното ядро на НЛП, а не с плацебо ефекта на нашата вяра, ако търсим дългосрочни резултати, а не експериментиране с привременни решения, важно за нас е да разберем процеса на учене – така, както го вижда НЛП.

Какво общо имат японските бойни изкуства?

В японските бойни изкуства се използват няколко термина, които описват различни състояния на ума (съзнанието), при които се активизират неподозирани умения и се акумулира огромна физическа и духовна енергия. Много от тези термини са специфични начини за обозначаване на ресурсни състояния на човешкото съзнание и подсъзнание, пречупени през особеностите на източната култура и бойни традиции. Тези термини могат да бъдат удобно “настанени” в кръга на познанието, така както го разбира НЛП. Разбира се, следва да се има предвид, че подобна съпоставка е условна и почива на известно опростяване на японските термини с оглед тяхното “подвеждане” към западноевропейския начин на мислене.

Термините, които имам предвид, са следните:

Шошин
(концепция, която може да бъде свързана с първия етап от процеса на учене в НЛП: т. нар. съзнателна некомпетентност – състоянието, при което знаем, че не знаем определено нещо)

Терминът “шошин” изразява състояние на искрен интерес, въодушевление и ентусиазъм, любопитство и готовност за възприемане на нова информация и нови умения. Терминът се използва, за да се обозначи отношението (съзнанието) на “начинаещия”, (какъвто е и преводът на термина), който за пръв път се сблъсква със съответното бойно изкуство и който е готов да изпълнява безусловно дадените му инструкции, свързани с неговото обучение. Състоянието “шошин” отваря нашето съзнание към опита на другите и към посланията, които те ни отправят.

То може да бъде свързано с етапа на съзнателна некомпетентност в кръга на обучението, когато ние разбираме собственото си незнание в определена област и бихме искали някой да ни преведе по пътя към нужното ни знание. Шошин се характеризира с готовност да бъдем водени, да слушаме и да приемаме това, което ни се казва от нашия учител. Шошин всъщност е мисловното отношение на добрия ученик – ученикът, който уважава и почита своя учител и който е отдал себе си и времето си на обучението.

На този етап знанието се е превърнало в цел.

Заншин
(концепция, която може да бъде свързана с втория етап от процеса на учене в НЛП: т. нар. съзнателна компетентност – състояние, при което знаем, че знаем определено нещо)

Терминът “заншин” изразява състояние на готовност за реакция срещу евентуално поведение от страна на противника. Заншин се превежда като оставащо (продължаващо) внимание (буквален превод: зан – оставям, и шин – съзнание), което изисква съзнателно усилие и концентрация, фокусиране върху определен източник на опасност. Чрез развитието на това умение ние си осигуряваме възможност за навременна и ефективна реакция, изпреварващо предимство, което ни гарантира победата.

Това е състояние на нашето съзнание, което бихме могли да свържем с етапа съзнателна компетентност. Нашето съзнание е това, което управлява поведението ни и нито за миг не губи контрола върху потенциалната опасност, съществуваща в конкретната ситуация. Знанието ни изисква съзнателно усилие и съзнателен контрол.

На този етап знанието се е превърнало в умение.

Мушин
(концепция, която може да бъде свързана с третия етап от процеса на учене в НЛП: т. нар. несъзнателна компетентност – състояние, при което не знаем, че знаем определено нещо):

Терминът “мушин” изразява състояние на липса на каквато и да е била съзнателна мисъл, изпразване на съзнанието (буквален превод му – липса, отсъствие, шин – мисъл, съзнание). При това състояние ние оставяме своето поведение изцяло “в ръцете” на нашето подсъзнание (както например когато вървим по улицата или когато караме автомобил след 30 годишен стаж като шофьор). Изпадаме в своеобразен транс, който обаче, за разлика от хипнозата, е контролиран и предизвикан съзнателно от нас самите. Мушин отговаря на често срещания напоследък призив “Изчисти съзнанието си!”. Състоянието е свързано с пълно освобождаване от съзнателни преценки, сравнения, умозаключения, опасения и пр. Нещата се получават от само себе си, а хармонията е нещо толкова просто като разходката в парка.

Мушин може да бъде сравнено с несъзнателната компетентност като висша форма на умение в кръга на НЛП обучението. Състоянието “мушин” е позволявало на самураите да възприемат битката като време за размисъл – време, освободено от текущите мисли и притеснения на съзнанието. Докато се сражават със своите опоненти, те разполагали със “свободно време”, през което да разсъждават по важни за тях въпроси. Участието им в битката е подходящ фон за протичащите вътре в тях интензивни душевни процеси.

На този етап знанието се е превърнало в поведение (навик), което излъчва елегантност, увереност, красота, спокойствие…

За да превключим в състояние на автоматично изпълнение, обаче е необходимо упорито предварително практикуване на съответното умение и неговото достатъчно продължително във времето “отлежаване” в нашето подсъзнание. “Инкубационният” период на вече съзнателно разбраната техника (умение) както в бойните изкуства, така и в НЛП, продължава години на ред и изисква интензивно усилие, за да се превърне в освободено от мисъл изпълнение (навик). Казано по друг начин пътят до мушин преминава по необходимост през непрекъснат заншин

Фудошин
(концепция, която може да бъде сравнена с преход към ново ниво на компетентност):

Терминът “фудошин” изразява състояние на максимална отвореност на съзнанието, отсъствие на конкретен фокус, което позволява наблюдаване на цялото пространство. Терминът се превежда и като “неудържим ум“, “непоклатим ум” или “свободен ум“. Противоположното на фудошин състояние се обозначава като фушин – “ограничен”, “заключен” или “затворен” ум, ум, обхванат в плен от конкретна мисъл.

От гледна точка на НЛП състоянието фудошин може да се опише като отворено съзнание без ментални филтри – ум, освободен от всякакви умозрителни концепции, нагласи и предубеждения.

Ум, готов да възприема, без да преценява и без да класифицира.

Ум без приоритети.

Състоянието “фудошин” позволява обхващането на всичко случващо се, независимо преценката за неговата значимост. То е свързано с онази отвореност на сетивата, при която липсва съзнателно интерпретиране на постъпващата сетивна информация. Ние само отразяваме и поглъщаме света около нас, като разширяваме собственото си съществуване. Едновременно превръщаме пространството около нас в част от самите себе си, а самите себе си – в част от пространството около нас. Това интегрира и “интериоризира” случващото се, което става част от самите нас, от нашия собствен свят и загубва качеството си на външно явление, наблюдавано от нас като зрители.

В контекста на кръга на обучение фудошин може да бъде изключително полезно състояние на границата между несъзнателната некомпетентност (когато не подозираме, че съществува и друго знание освен това, което сме усвоили) и съзнателната некомпетентност (разбираме, че всъщност има още нещо, което не ни е известно). “Освобождаването” на неудържимия ум от вече наученото е сериозна заявка за започващо ново ниво на обучение.

Знанието се е превърнало във всепоглъщаща сила! В мотор, задвижващ целия кръг на личностното развитие и познание.

Късият път (shortcut)

Кръгът, който условно можем да обозначим като “шошин-заншин-мушин-фудошин”, е центростремителната сила, която управлява процеса на учене в НЛП. Преминаването през този кръг изисква сериозно усилие, дългосрочен ангажимент, горещо сърце и открити ум… А след всичко това… наред е следващият кръг, след него – следващият … и така докато ти се завие свят, а и след това . Както ми беше казал един мой приятел, инструктор по японски бойни изкуства: “Когато търсиш съвършенството, трябва да знаеш, че винаги ще бъдеш безкрайно далеч от него”.

Опитаме ли се да нарушим Кръга (като открием по-пряк път, shortcut), да “минем метър” (”диаметър” – в кръговата метафора на обучението), за да стигнем по-бързо там, за където сме тръгнали, рискуваме да станем част от нека го наречем “плацебо” ефектът в НЛП…

Силата на НЛП не е в това, че обучението е лесно, а в това, че наученото е ефективно.

Related posts: